• 

АТАКА иска законът да гарантира честен изборен процес

 5.10.2010 г.     
                     В парламента вече се гледа най-важният политически закон - избирателният кодекс, който ще въведе правила за всякакъв вид избори - местни, за национален и за европейски парламент. Засега в правната комисия, но до Нова година проектът трябва да е окончателно готов и да има яснота как ще гласуваме догодина - за президент и за местно управление. Единственото, което е известно до момента, е, че вотът ще е в един ден.
Всяка партия има свои акценти. Голяма част предложенията на управляващата ГЕРБ ще имат подкрепа от патриотите. Но все пак АТАКА има свои приоритети, които са залегнали в програмата на националистите. Затова в дискусиите около проекта за избирателен закон депутатите на Волен Сидеров ще отстояват своите обещания пред избирателите. Някои от предложения им - като въпросът за уседналостта, се приема от повечето партии (без ДПС). Други като задължителното гласуване и правото на вот да имат само коректните данъкоплатци и грамотните българи, все още са глас в пустиня.
АТАКА настоява за цялостна реформа в изборното законодателство, която да гарантира честността на изборния процес и да създаде условия за възвръщане на доверието на гражданите в партийно-политическата система, което бе силно ерозирано през последните години. За целта националистите настояват проектът, който влезе на 16 септември в правната комисия на НС, да бъде подложен на много по-широко обществено обсъждане, а не да бъде затварян в рамките на партийни дискусии и да се опира само на мненията на тесен кръг експерти.
Избирателният кодекс е най-важният политически закон, а практиката досега е точно регламентът, по който ще се провежда вотът, да се готви за всеки избор поотделно и едва ли не в края на мандата на всяко поредно Народно събрание - набързо и в угода на в момента управляващите. Спомнете си как в предишния парламент буквално

в 12 без 5 Гоце успя да се наложи за смяна на досегашната пропорционална избирателна система
в смесена и така на 5 юли трябваше да избираме между 31 мажоритарни кандидати и 209 пропорционални. Тънките сметки на президента бяха, че мажоритарните мандати ще бъдат поделени между БСП и ДПС, но не би...
АТАКА винаги е настоявала да има един закон, определящ всички правила на различните видове избори, приемането на избирателния кодекс да е в резултат на сериозно обсъждане, изготвянето да стане навреме, за да има възможност да бъдат изчистени спорните моменти в конструктивна дискусия. Сега в 41-вия парламент, излизайки от опозиция и заставайки в подкрепа на правителството на малцинството на ГЕРБ, това може да стане реален факт. В знак на добра воля новото управление създаде първо временна анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за НС от 5 юли 2009 г., под председателството на Явор Нотев от АТАКА, а от февруари 2010 г. тръгна работата на временната комисия за изработване на проекта с 6-месечен мандат и в състав от 15 депутати, под председателството на Искра Фидосова от ГЕРБ. Представители на патриотите във втората комисия бяха юристите Явор Нотев, Огнян Стоичков и Петър Хлебаров, но в някои от заседанията участваха Волен Сидеров, Десислав Чуколов и евродепутатът Димитър Стоянов. Така националистите показаха, че избирателният закон е от особена значимост за АТАКА.
Резултатите от работата на комисията на Явор Нотев за изборните резултати от 5 юли 2009 г. стана причина за отстраняването на българските посланици в Турция и САЩ за допуснати сериозни нарушения. Събраната информация позволи на Конституционния съд да анулира 18 000 гласа от Турция и безпрецедентно да отнеме мандат от ДПС. Като цяло изводите, до които достигнаха депутатите по ръководството на Нотев, залегнаха при разглеждане на новия избирателен кодекс.
В средата на септември т. г. депутатите от комисията за нов избирателен закон приеха доклад за работата си, от който стават ясни основните позиции на политическите партии по избирателната система, изискването за уседналост, гласуването в чужбина, финансиране на предизборните кампании, регистрация на политическите субекти.
1. Избирателна система
Всички са единодушни - с мажоритарните приумици на Гоце, който сам падна в готвеното за другите капанче,

повече няма да се
експериментира на
избори за национален парламент
Мажоритарността остава при местния и президентския вот, а в останалите случаи - за Народно събрание и Европейски парламент, остава да действа пропорционалната система. При изборите за националния и за Европарламента ще се гласува за партийна листа, но избирателите ще имат възможност да дадат преференция на един от кандидатите и да пренаредят бюлетината.
Пропорционалната система с преференциален вот съчетава по подходящ начин, от една страна, ролята на партиите, като основен политически субект съгласно конституцията, а от друга - възможността гражданите да изразяват своите лични предпочитания към отделните кандидати, посочени от партиите. АТАКА е на мнение, че при вота за национален парламент процентната бариера за зачитане на подадените преференции не трябва да бъде прекомерно висока. Националистите настояват прагът на преференциите да е във взаимовръзка с броя на мандатите във всеки район.
Що се отнася до местния вот, АТАКА застъпва обратната теза - при избора на общински съветници пропорционалната система трябва да е без преференции, защото това ще изостри вътрешнопартийните борби и корупцията по места. Пак в тази връзка партията на Сидеров застъпва тезата, че в София, Варна и Пловдив районните кметове трябва да са част от екипа на кмета на общината и е по-добре те да бъдат назначавани от него с цел да не пострада управлението на общината като цяло.
2. Изискване за уседналост
Въпросът за уседналостта традиционно изнервя ДПС. И в сегашните дискусии депутатите на Ахмед Доган не пропуснаха да се обявят срещу ограничаване правата на анадолските им избиратели. За АТАКА уседналостта също е изключително важен момент в кодекса, защото чрез това изискване има шанс да се ликвидира веднъж завинаги порочната практика гласовете от Турция да определят управлението в България. С изключение на ДПС във временната комисия се обединиха около искането за въвеждане на уседналост най-малко през последните 10 месеца в съответното населено място по отношение както на активното, така и на пасивното избирателно право при избор на общински съветници и кметове.
На заседание на комисията Волен Сидеров настоя да се помисли за възможно по-голям срок за адресна регистрация преди изборите - например 18 месеца. По информация на лидера на АТАКА по Черноморието още през лятото вече е започнало записването на групи хора като работници, с чиито гласове ще се печелят избори догодина.
Сериозно обмислена е и възможността право да гласуват да имат само хора с настоящ адрес в България. Това е едно от основните искания в програмата на АТАКА и ако бъде прието, ще стане реална възможността вотът на българските изселници да не е определящ за никакъв представител на властта у нас - досега ограничението се прилагаше само за изборите за Европейски парламент (за депутати се гласува само в страните членки на ЕС). Депутатите на Доган скочиха срещу принципа на уседналост и гласуването по настоящ адрес, валиден за последната година и половина, защото това означава в българския парламент групата на ДПС да се свие колкото тази на Иван Костов, и заплашиха, че ще сигнализират Страсбург.
"Съдът в Страсбург е приел, че избирателното право не е абсолютно. То може да бъде ограничавано от държавите, стига ограниченията да не го лишават от ефективност. Едно от възможните ограничения е именно въвеждането на изискване за уседналост. Основанието за въвеждането на това изискване произтича именно от разбирането на избирателното право като публична функция. То не нарушава принципа на всеобщото избирателно право, тъй като се дава възможност на всички избиратели, които живеят в страната, да гласуват, включително и на тези, които са променили адресната си регистрация през изискуемия период на уседналост", коментират юристи.
3. Гласуване в чужбина и на друго място
АТАКА винаги е отстоявала тезата, че право на избират български депутати, европейски депутати, кметове и общински съветници могат да имат само гражданите на България, живеещи в родината или в държава-членка на Европейския съюз. Спомнете си хилядите гласове от Турция, които вече 20 години решават кой да ни управлява и представлява в Европа, дадени от хора, които не знаят думичка български и не са стъпвали петилетки в страната ни. Спомнете си за злоупотребите, заради които беше уволнен посланикът ни в Анкара Бранимир Младенов - той си беше позволил откриване на секции по своя преценка, а не само в консулството или там, където присъства държавен служител. В резултат на нарочно дирижираната анархия в някои секции са подадени близо 3000 гласа, а протоколите от секционните комисии в Турция са пътували до Централната избирателна комисия (ЦИК) два месеца.
Във временната комисия депутатите се обединиха около идеята гласуването в чужбина да става само в дипломатическите и консулските представителства. Извън тях - само при строго разписани правила и контрол от българската държава. АТАКА остава категорично на позицията, че е

недопустимо формирането на избирателни секции с по 2000-3000 избиратели

тъй като това води до нереални изборни резултати и впоследствие до промяна на мандати.
В проекта за избирателен кодекс отпада възможността и за т. нар. вътрешен туризъм. Заложена е категоричната забрана за издаване на удостоверения за гласуване на друго място при произвеждане на всякакви избори. Припомняме, че по данни на ЦИК на последните избори са били издадени над 40 000 удостоверения за гласуване на друго място, а е имало избори, при които броят е бил много по-голям. Бележки ще се издават само на лица, които са служебно заети в произвеждането на избори само ако предварително декларират, че няма да гласуват в секцията по постоянен адрес
4. Регистрация на политическите субекти
В избирателния кодекс е заложен нов подход при регистрацията - първо се регистрират партиите, а 3 дни след приключване на срока се регистрират и коалициите от вече регистрираните партии в ЦИК. Депутатите приеха, че ще бъде въведена такса избори, като всяка партия се регистрира срещу 10 000 лв. Най-недоволни от двустепенната регистрация бяха от Коалиция за България, която се състои от 9 формации. Аргументите са, че така се създавали пречки за малките партии (на практика партии фантоми, които нямат нито средства, нито избиратели, но създават илюзията за "коалиционност"). Недоволстват и сините, въпреки че събраните от регистрирането на партиите пари ще отидат във фонд за лечение на болни деца, но за хората на Костов и Мартин Димитров настояват парите от депозита да им бъде върнати.
5. Дарения и финансиране
Даренията за предизборна кампания не могат да бъдат повече от 10 000 лв. на едно физическо лице. Забранени са: анонимни дарения, дарения от юридически лица и от еднолични търговски, от чуждестранни физически лица, религиозни институции или чужди правителства. До 4 млн. лв. за партия или коалиция са официално разрешените средства за харчене при избор на парламент и президент, до 1,5 млн. лв. за кметове в общини.