• 1
• 2
• 3

 

•  21.10.2010
• 
• 

Ортакът на Елена Костова Зоран Ристич - любимец на мутрите и шантонерките

Вестник "Атака" продължава да осветлява криминалното минало на сем. Иван и Елена Костови. През септември ви разказахме как се потулва информацията за контрабандната афера на фирмата "Булс", за която има съмнения, че е изнасяла забранени стоки за Югославия по време на югоембаргото. Елена Костова, която притежава дял в дружеството, бърза да напусне скандалната фирма и основава фондация "Бъдеще за България". Тя пък става известна с рекета си над частни и държавни компании, особено около изборите през 2001 година.
В този брой продължаваме темата с публикация за скандалния ортак Костова Зоран Ристич. Освен като доверен човек на най-издирвания наркобос на Балканите Сретан Йосич, Ристич е известен в София като бохем и съдържател на едно от най-известните заведения. За лъскавия му начин на живот допринася фактът, че той държи далаверата с трафика на бензин към Сърбия по време на югоембаргото като съдружник в "Булс". Ристич минава за един от най-доверените хора на семейство Костови, въпреки пословичната недоверчивост на двама и признанието на бившия премиер, че няма приятели.
Контрабандист на бензин, съдържател на едни от най-шикозните ресторанти в центъра на София, шахматист, купонджия и любимец на най-страшните мутри, най-известните футболисти, най-продажните журналисти и най-палавите шантонерки. Като такъв ще запомнят столичани скандалния съдружник на експремиершата Елена Костова - сърбина Зоран Ристич. На всичкото отгоре той е един от

най-доверените
хора на мафиот номер едно на Балканите
Сретан Йосич,
което пък обяснява защо семейство Костови се заиграва точно с него по времената, когато драгалевският Мавър все още се намира в апогея си и с пълна пара води държавата ни към съсипия в ролята на министър-председател.
Името на Зоран Ристич става известно на широката публика през октомври 2000 г., когато в столичната икономическа полиция се получава оперативен сигнал, че част от цистерните с горива, предназначени за износ за Сърбия, не достигат до западната ни съседка, припомнят свидетели на събитията от самото начално на новото столетие. Проверката установява, че основен износител е офшорната фирма "IMS", регистрирана на Бахамските острови. Тя купува горивото от "Нефтохим", а камионите й товарят в петролната база на рафинерията в Пловдив. Документите се подават в бургаската и пловдивската митница. В законния едномесечен срок те се връщат в митницата с печат за осъществен износ през граничните пунктове в Брегово, Калотина и Гюешево. В журналите на гранична полиция обаче липсват данни цистерните да са напускали страната. Далаверата с горивата е възможна заради установената практика суровият петрол да влиза в България в режим "активно усъвършенстване", който освобождава вносителя - "ЛУКойл Нефтохим", от плащането на мита и акцизи срещу задължението получените от нефта продукти да се изнесат. Въпреки че по закон бургаската рафинерия е собственик на нефтопродуктите до граничния пункт, тя продава предварително бензина на частни фирми, част от които разтоварват в страната.
Антимафиоти от Пловдив и Бургас започват да наблюдават базата на "Нефтохим" и на 3. 11. 2000 г. засичат два бензиновоза със сръбска регистрация, които, вместо да поемат към границата, се отклоняват към бензиностанции в Петрич и София, където разтоварват. При разпитите шофьорите обясняват, че извършили курсовете по договор с "IMS", като от нейно име устни нареждания им давал съдружникът на Елена Костова Зоран Ристич. Той им казал да изпразнят резервоарите на бензиностанциите. Само за периода

септември-октомври били направени 93
подобни курса
В РДВР-Бургас са привикани още над 10 шофьори от Бургас и Камено, а в РДВР-Пловдив - други 6-има. Всички потвърждават, че са получавали нареждания от Ристич и така връзката на семейство Костови в тъй модерната и доходна контрабанда на горива за съседна Сърбия лъсва като на тепсия. Обясненията на Ристич, че бил само посредник по сделката с горивата и нямал нищо общо с фиктивния износ, не могат да заблудят никого, освен най-фанатизираните последователи на сектата на Иван Костов.
Защото е документиран факт според съдебните регистри, че през 1993 г. Ристич става съдружник в небезизвестната фирма "Булс". Компанията е регистрирана на 18. 9. 1990 г. в Пловдивския окръжен съд от Соня Иванова Пионова, която по-късно става съпруга на Зоран Ристич. "Булс" е с предмет на дейност търговия и посредничество. В Пловдив офисът й е на ул. "Московска олимпиада" 3, а представителството й в Белград е на ул. "Степана Сопаница" 9. На 26. 4. 1995 г. на мястото на Соня Ристич в "Булс" влиза другарката Елена Григорова Костова, която купува 49% от акциите. По това време компанията вече се занимава с износ на петролни продукти за Македония. Костова напуска "Булс" през 1997 г. след решението на НИС на СДС всички роднини на висши сини политици да излязат от частните, общинските и държавните компании. Веднага след това "Булс" е обявена в ликвидация. В декларацията на тогавашния премиер Иван Костов към публичния регистър пише, че съпругата му е получила 30 000 лв. от своя дял във фирмата. Съвсем естествено

след идването на
СДС на власт бизнесът на Зоран Ристич се
разраства
През 1998-1999 г. той купува от Юлиана Василева Найденова "Бартрикс" ЕООД. Ресторант "Златната скара" е собственост на тази компания. Ристич регистрира и две нови фирми - "БУЛСС" ЕООД и "Хедер лайн" ООД, с най-разнообразен предмет на дейност.
Сърбинът бързо набира популярност сред онази столична прослойка, която държи да се изживява като хайлайф, благодарение на ресторанта си "Златна скара", който се намира на пъпа на София в непосредствена близост до паметника на Патриарх Евтимий, припомнят си свидетели на възхода на любимеца на Елена Костова. "Освен всичко друго Ристич беше много суетен и държеше да е в центъра на вниманието, което е по правило абсолютно забранено за човек като него, който върти нечисти сделки на килограм и се занимава с контрабанда", разказват хора, присъствали често на веселбите в заведението на ортака на семейство Костови. "На практика всяка вечер в ресторанта му имаше някакъв помпозен купон, на който Ристич винаги беше обграден от рояк сервилни репортерки, които черпеше с широк размах. Точно тази постоянна заигравка с журналисти и парите, които пускаше под масата на главните редактори на най-четените вестници, му спестиха публичността около неговите далавери и въпреки разкритията около действията му и връзката му с човек като страшилището Сретан Йосич, той на практика си остана сух от тези скандални разкрития. На обилно отрупаните софри в заведението му се надпреварваха да вдигат наздравици както най-известните ни футболисти и треньори по онова време, така и баш мутрите на онзи период, и то начело с хора като Георги Илиев, Младен Михалев - Маджо и т.н. Особено близък Ристич беше с разстреляния в ресторант "Славия" сикаджийски бос Бай Миле, като освен любовта към трапезата

двамата бяха
здраво свързани и
покрай далаверите,
които въртяха с трансфери на сръбски футболисти в българските отбори и които ставаха само с благословията на Сретан Йосич. Доколко Ристич беше любимец на родните бандюги и доколко те му вярваха, говори красноречиво един факт - Маджо през онези години все още не беше разведен, въпреки че на практика живееше с бившата снаха на Добри Джуров Милкана. Той се пазеше много и никога не се явяваше на публични места с Милкана, като правеше изключение само за едно място - ресторанта на Ристич. Освен футболисти и мутри, Ристич си умираше да сбира около себе си и звезди от родния шоубизнес, като най-известните ни естрадни певци, а редовно на ушенце пък му пееше един от най-титулованите певци още от времето на бивша Югославия - Лео Мартин, който биваше привикван от Ристич от Белград специално за по-тежките веселби. Тъй като го раздаваше много щедър, около контрабандиста Зоран непрестанно пърхаха и най-вървежните шантонерки на столицата, които се надяваха, че покрай него ще забършат я някоя видна мутра, я футболна звезда. За капак Ристич обичаше да парадира и с любовта си към шаха и с майсторлъка си като майстор на древната игра, с което по неговите думи бил известен в цяла Сърбия. Купоните станаха още по-грандиозни, когато след кавга с готвача си - Майстор Миро, двамата се разделиха и Зоран Ристич изнесе "Златната скара" от центъра на София в полите на Витоша, точно под околовръстния път. Тъй като вече бяха съвсем далеч от любопитни погледи, родните мутри гуляеха там буквално по цели денонощия. "Та с ето такъв човек Елена Костова не само че въртеше съвместен бизнес, но и той минаваше за един от най-доверените хора на иначе крайно недоверчивото и затворено в себе си семейство на тогавашния премиер", пресъздават очевидци картинката на веселия живот на малцината избраници, получили

благословия от
семейство Костови да въртят безподобните си далавери,
за сметка на милиони обикновени българи, разбира се.
Крайно време е обаче хората да разберат истинските факти за живота както на Иван Костов, който е един от най-големите разрушители на съвременна България, така и да научат какво е действителното лице на неговите ортаци в далаверите, съсипали държавата ни, а също и на хората от неговото семейство и от най-близкото му политическо обкръжение, които носят не по-малка вина за сегашното състояние на страната ни. И започвайки своята акция "Възмездие", АТАКА показва недвусмислено, че ще бъде гарант за това да няма повече неизречени истини и недоизказани истории както за тъмните сделки, така и за мотивите, определяли ходовете и действията на националните предатели.