• 1
• 2
• 3

 

•  2.11.2010
• 
• 

Гръцкото писмо е вариант на Бохарицата, затова наподобява свещените надписи на кановете Дуло

Валентин Йорданов е историк, д-р на науките, автор е на книгата “Неизвестното за Бачо Киро”, както и на повече от 30 научни статии. Проучванията му върху древната история на нашите земи дават интересна информация за предците ни от времето на палеолита и неолита. Препечатваме статията "Сакралните знаци и имената на българските канове от династията Дуло".

Както беше казано, езикът на надписите е гръцки, смесен с български думи. Възприето е мнението, че гръцкият език е бил ползван за нуждите на администрацията и дипломацията. Но нещата изглежда са по-дълбоки, дори да приемем, че по силата на обществената консервативност и инерция гръцкият език е запазил официалния си статут в бившите земи на Византия.
Ако обаче се върнем седем века преди управлението на кан Аспарух, когато Рим завладява Тракия? Ако си зададем резонния въпрос на кой език са говорели тракийските племена - на гръцки или български?
Според някои български учени траките са били "безписмен народ". Продължавайки тази "брилянтна" мисъл, ще я допълним шеговито, че нямайки писменост, горките траки не са говорели много-много, общували са с някакви свои, никому неизвестни кратки думички, употребявайки особен жесто-мимичен език.
И така, щом майчиният език на траките не е бил български, няма никаква друга възможност освен той да е бил т.нар. гръцки език, езикът на Омир, но и на Орфей.

Езикът на елините, но и на едоните, дероните

пеоните, одрисите, витините, мизите, кробизите, уздицените и др. Езикът, на който е говорено преди и след Крито-Минойската епоха на о. Крит, в Елада, Македония, Адриатика, Тракия, Мизия, Дакия и в трако-хетската диаспора на Мала Азия.
От II до VI век, когато български миграционни групи, спускащи се от Скития, минават р. Дунав и се установяват в Мизия, византийските императори дават на техните князе правото да създадат конфедеративни княжества в рамките на Византия, със задължението да охраняват северната й граница. Кой е бил езикът на компактното местно население, и кой език са ползвали придошлите български конфедерати? Естествено гръцки, т.е. тракийски.
Ситуацията се повтаря в края на VII в. Първо кан Аспарух неизбежно възприема, а сетне и неговите наследници ползват местния език. В края на следващия VIII век, при управлението на княз Борис-Михаил, в общи линии завършило обединението на българо-тракийския етнос. Съчетаването обаче на тангризма и християнството, което техните предшественици практикували, вече изчерпало доктриналните си възможности и дори започнало да се усеща като проблем в междудържавните отношения. Борис и синът му Симеон трябвало целенасочено и системно да реформират религиозната, езиковата и въобще културната сфера - стъпки, жизнено необходими за по-нататъшното съществуване на българската държава в европейски условия, и то по такъв начин, че промените в посока към културно стиковане с Византия и Рим да не накърнят българския суверинитет. Ето защо техните действия придобили патриотична доминанта: постигане на независима и самостойна българска църква;

осъвременяване на древното свещено
бохарско писмо

за да се разполага с писменост, най-точно отговаряща на българската лексикална идентичност, но и различна от гръцката; бързо развитие на литература, изкуство и дори архитектура с характерен български облик, опирайки се отново на древната ни традиция.
Дали тези трудни промени са постигнали желаната цел? Несъмнено да. Можем да го преценим от позицията на по-широкия обществено-исторически хоризонт, който ни дават изминалите столетия.
И тук изниква свещената ни отговорност пред всяка оцеляла автентична трако-българска старина - златен или сребърен култов сервиз, керамична фигурка, рисунка, надпис или знак, - за нейното опазване от завистливи съседи, но също и за нейното правилно разбиране и тълкуване. Нима някоя гръцка буква, която всъщност не е толкова гръцка, колкото тракийска, може да ни възбуди така, че да предизвикваме смеха на сериозните изследователи по света с надпреварата си да обявяваме тракийските си светини за продукт на вещи гръцки майстори и така светините на нашите деди да се превръщат в изделия от периферията на влияние на гръцкото изкуство.
Напротив, влиянието винаги е вървяло в обратната посока - от Тракия към Елада. Родопският мист Орфей, пред когото са се прекланяли всички посветени гръцки авторитети от Хезиод (VIII в. пр.Хр.) насетне,

отнесъл в Елада Дионисовите мистерии

представляващи сложно синкретично изкуство - сюжет, роля, музика, поезия, танц, облекло, свещен предмет - обединени в едно изпълнение. Дори жанровите названия от онова време ни информират на кои богове животът се е играл в роли и сцени. Семантиката на тези сакрални названия е загадка за гърците. Те не могат да усетят какво значи Театър - Деа-Та-Ра, т.е. "Богинята, Тан [Небето] и Ра"; или Трагедия - Та-Ра-Ге-Дея, т.е. "Тан [Небето], Ра и богиня Гея"; или пък Драма - Д[еус]-Ра-Ма, т.е. "Бог Ра и Майката". Забележете името на троичния български бог Тан-Г-Ра, скрито в тези древни жанрови названия. Както и същото име, закодирано в топонима Тракия - Та-Ра-Гея, родината на трако-българите.
Кадъм пък отнесъл в гр. Тива, Беотия, писмото, наречено по-късно финикийско (по името на брат му Финикс). Но Кадъм е получил тази словесна благодат от баща си Агенор, който е внук на Дионис/Хор и един от наследниците на херметичната тогава писменост Бохарица. Така че и т.нар. гръцко писмо е вариант на Бохарицата, затова то прилича на свещеното българско писмо, употребено в надписите на кановете Дуло.
(Край)

И 70% от думите им са с трако-български корен.
Въобще лафа, че всичко велико е "гръцко" е една голяма измислица.