Постинг
03.11.2010 16:29 -
АТАКА иска нов закон за висшето образование
3.11.2010
автономни, а образованието - достъпно
Реформата във висшето образование е немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който да бъде синхронизиран със Закона за развитие на академичния състав. Необходими са неотложни, смели и перспективни решения, категорична е позицията на АТАКА. Националистите имат своя програма за развитие на системата. Според нея основната цел на реформата в българското висше образование е да се смени моделът на цялостен държавен контрол с модел на академична автономия и самоуправление. Те обаче трябва да бъдат съчетани с отговорност на държавата за инвестиране във висшите училища. Три са най-важните направления на реформата. Първото е качеството на обучението, което означава гъвкавост и адаптиране към динамиката на пазара на труда. Второто е разширяване на достъпа до висше образование. Третото е постигане на ефективност в управлението на университетите.
Вече идва краят на "широките" специалности. Време е за нови, съвременни и постоянно усъвършенствани методики, за учебно съдържание, което да отговаря на динамиката на промените в икономиката. Един нов закон ще доведе и до нов тип отношения ВУЗ - студенти. Студентите са потребители на образователните услуги, следователно са заинтересовани от качеството им. Затова на тях е добре да се гледа като на партньори в обучението. Реформата във висшето образование трябва да реши още проблемите на автономията на университетите и мобилността на преподавателите. От качеството и смелостта на промените зависи качеството на младите специалисти и конкурентността им.
Основна тенденция във висшето образование е интернационализацията. Става дума за въвеждането на такава уредба, според която държавата има доминираща роля в точно определени граници и през тях осъществява образователна дейност, характерна с мобилност на студенти и преподаватели, сътрудничество между университетите и съвместни изследователски проекти.
Налагат се редица нови изисквания. Такива са: взаимното признаване на университетските дипломи, специализации и оценки; развитие на международни форми за оценка качеството на образователния процес; мобилност на студенти и преподаватели; дистанционно обучение без граници; създаване и активно използване на интерактивни мрежи; интернационализация на учебните планове; нарастване влиянието на международните професионални обединения върху структурата и съдържанието на учебните програми, както и върху критериите за професионална подготовка; международни научни проекти. Предимствата на интернационализацията се изразяват основно в обединяване на ресурсите, избягване на дублирането на обучението и разширяване на обхвата му.
Създаването на европейска зона на висше образование и на европейско образователно пространство са същността на Болонския процес. Той налага да се извършат структурни промени в системата на европейското образование. Основните цели са
да бъде въведена
мобилност на студенти и преподаватели
В резултат на това трябва да се изгради транснационално обучение. Стремежът е образованието да стане привлекателно и да бъде конкурентно на международния пазар на образователните услуги.
За да бъдат постигнати тези цели, се налага да се решат редица задачи. Най-важните са: повишаване качеството на обучението, адекватност на обществените потребности и интереси, повишаване на академичната и професионална мобилност, съвместимост и сравнимост на дипломи, степени и квалификация; диверсификация на образователни структури, програми, форми на обучение, индивидуализация на образователните траектории, създаване на системи с високи академични стандарти и качествено висше образование. Други задачи са оптимизиране на сроковете за подготовка и икономия на ресурси и създаване на разбиране за непрекъснато обучение.
Основната цел на реформата в българското висше образование е да се смени моделът на цялостен държавен контрол с модел на академична автономия и институционално самоуправление. Те обаче трябва да бъдат съчетани с отговорност на държавата за инвестиране и интерес към компетенциите на обучаваните специалисти. Могат да се отбележат няколко важни направления.
Първото е качеството на обучението. Второто е разширяване на достъпа до висше образование. Третото е постигане на ефективност в системата за управление на висшето образование.
Работата в тези направления зависи от много вътрешни и външни обществено-икономически фактори. Наложи се ново разбиране за качеството на обучение. Главното е да се съобразяват потребностите и въз основа на тях да се изграждат виждания за постигането му. Потребностите вече имат не само обществен, но и индивидуален характер.
Качеството на образованието вече следва да се разбира не само като съответствие на потребностите на обществото, но и като гъвкавост на адаптиране към променящите се условия и тенденции.
Обществените промени не бива да изпреварват образователните
Защото, ако това стане, специалистите с висше образование ще имат компетенции, които не отговарят на икономическите потребности.
Счита се, че университетите осъзнават това, но все още работодателите не са привлечени достатъчно в разработването на учебните планове и програми. Университетите според мен е необходимо да проявяват по-голяма предприемчивост. В правилниците за дейността им следва да се въведат основни положения, които да регулират тези взаимоотношения. Необходимо е студентите да се обучават така, че да реагират адекватно на динамиката на пазара, а това може да стане най-добре с провеждане на повече практически занятия. Този процес не е едностранен. Опитът ни показва, че индикатор за съвместна работа е икономическото и организационно състояние на предприятията. В условията на криза малко са предприятията, които могат да се ангажират с такова сътрудничество.
Друг важен фактор е сътрудничеството между университетите. Считам, че подходящи са интегрираните образователни проекти. Вместо да се правят разходи за изграждане на преподаватели в конкретни научни области и съответни компетенции, което е много продължителен период, е по-подходящо
да бъдат привлечени преподаватели от университети - партньори
Така бързо може да се реагира на пазара и да се въвежда съответно обучение. За съжаление все още като че ли университетите много ревностно пазят завоюваните ниши на обучение и като че ли са със "затворени" граници.
За да бъде постигнато адекватно на обществените потребности качество на обучение е много важно да бъде провеждан също така качествен контрол. Не бива да се допуска сегашните икономически условия да влияят негативно върху качеството на знанията на студентите. В никакъв случай не трябва да се допуска да се приемат понижени критерии за знанията.
Мобилността на преподавателите в редица случаи се приема като че ли с негативен оттенък на дейността им. Възниква парадоксът, че може да има мобилност между университетите в европейските държави, а не може да има мобилност в самите държави, конкретно в нашата страна.
Автономността се изразява и в това, че университетите могат да избират най-способните преподаватели, което става въз основа на възприетите в тях критерии. Това е един от пътищата за поддържане на високо качество на обучение. Естествено този процес трябва да бъде в границите на разумното, в границите на човешките възможности.
Гаранция за качеството на образованието са компетенциите на преподавателите. Те трябва да бъдат придобити само на основание на законови разпоредби. Самотитулуването и самодейното обявяване за “специалисти по...” трябва да бъде изкоренено. Съответствието на научните специалности на преподавателите и учебните дисциплини е най-важното условие за възлагане на обучение и очакване на съответно качество. На сегашния етап има отклонения от това съответствие и се установяват редица случаи, когато инициативността надделява над законите.
Качеството на образованието зависи особено силно от структурата и съотношението между лекционните и практически форми. Известни ни са университети, които от икономически съображения, въвеждат предимно лекционните форми и пренебрегват практическите. Това влияе силно отрицателно, а и световните тенденции в образованието са ги отрекли.
Подходът в преподаването в никакъв случай не бива да се свежда до знания на факти и да се търси заучаване на ограничени данни, които да бъдат възпроизвеждани. Ролята на студентите в тези случаи е пасивна. Считаме за подходящо ситуационното обучение, обучението на търсене на решения и възпроизвеждането им. Студентите трябва да бъдат поставяни в условията на провеждащи експеримент. Тази форма е най-интересната и най-полезната, тъй като не се получават готови знания, а се търсят нови. На противниците на тази идея можем да докажем, че такъв подход може да се прилага при всякаква област на обучение.
Нормативната уредба трябва да е основание и същевременно инструмент за постигане на качество на образованието. Смятам, че е неотложно разработването на нов закон за висшето образование. С него може да се синхронизира законът за развитие на академичния състав. Всяко начинание си има поддръжници и противници, но именно в противопоставянето се появяват нови и мъдри решения.
Пазарът на идеи не бива да се ограничава, а да се разширява
В никакъв случай не следва да се приема, че лицата, заемащи позиции в управлението на всякакви нива, са най-способни и само те могат да родят полезни за обществото решения. Такова схващане води до порой от отхвърляни идеи, които в последствие се преоткриват. Необходимо е уважение към всякакви предложения, тъй като в една или друга степен те са били обект на осмисляне и дори на творчество.
Има редица преподаватели, които смятат, че трябва да се разработи типология на изграждане на знанията във висшето образование. Без да се отхвърля идеята, възникват редица формални, но същевременно значими препятствия. Най-значимото е, че не могат да бъдат обхванати всички области на висшето образование.
Световният опит показва, че дори с въвеждане на стандарти в образованието не може да се постигне уеднаквяване на водещи методики и средства за постигането им. Действително се регламентират границите на учебните дисциплини и основните им акценти, но това пък води до ограничения в осъвременяване на учебния материал, тъй като стандартите закъсняват спрямо развитието на знанията.
автономни, а образованието - достъпно
Реформата във висшето образование е немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който да бъде синхронизиран със Закона за развитие на академичния състав. Необходими са неотложни, смели и перспективни решения, категорична е позицията на АТАКА. Националистите имат своя програма за развитие на системата. Според нея основната цел на реформата в българското висше образование е да се смени моделът на цялостен държавен контрол с модел на академична автономия и самоуправление. Те обаче трябва да бъдат съчетани с отговорност на държавата за инвестиране във висшите училища. Три са най-важните направления на реформата. Първото е качеството на обучението, което означава гъвкавост и адаптиране към динамиката на пазара на труда. Второто е разширяване на достъпа до висше образование. Третото е постигане на ефективност в управлението на университетите.
Вече идва краят на "широките" специалности. Време е за нови, съвременни и постоянно усъвършенствани методики, за учебно съдържание, което да отговаря на динамиката на промените в икономиката. Един нов закон ще доведе и до нов тип отношения ВУЗ - студенти. Студентите са потребители на образователните услуги, следователно са заинтересовани от качеството им. Затова на тях е добре да се гледа като на партньори в обучението. Реформата във висшето образование трябва да реши още проблемите на автономията на университетите и мобилността на преподавателите. От качеството и смелостта на промените зависи качеството на младите специалисти и конкурентността им.
Основна тенденция във висшето образование е интернационализацията. Става дума за въвеждането на такава уредба, според която държавата има доминираща роля в точно определени граници и през тях осъществява образователна дейност, характерна с мобилност на студенти и преподаватели, сътрудничество между университетите и съвместни изследователски проекти.
Налагат се редица нови изисквания. Такива са: взаимното признаване на университетските дипломи, специализации и оценки; развитие на международни форми за оценка качеството на образователния процес; мобилност на студенти и преподаватели; дистанционно обучение без граници; създаване и активно използване на интерактивни мрежи; интернационализация на учебните планове; нарастване влиянието на международните професионални обединения върху структурата и съдържанието на учебните програми, както и върху критериите за професионална подготовка; международни научни проекти. Предимствата на интернационализацията се изразяват основно в обединяване на ресурсите, избягване на дублирането на обучението и разширяване на обхвата му.
Създаването на европейска зона на висше образование и на европейско образователно пространство са същността на Болонския процес. Той налага да се извършат структурни промени в системата на европейското образование. Основните цели са
да бъде въведена
мобилност на студенти и преподаватели
В резултат на това трябва да се изгради транснационално обучение. Стремежът е образованието да стане привлекателно и да бъде конкурентно на международния пазар на образователните услуги.
За да бъдат постигнати тези цели, се налага да се решат редица задачи. Най-важните са: повишаване качеството на обучението, адекватност на обществените потребности и интереси, повишаване на академичната и професионална мобилност, съвместимост и сравнимост на дипломи, степени и квалификация; диверсификация на образователни структури, програми, форми на обучение, индивидуализация на образователните траектории, създаване на системи с високи академични стандарти и качествено висше образование. Други задачи са оптимизиране на сроковете за подготовка и икономия на ресурси и създаване на разбиране за непрекъснато обучение.
Основната цел на реформата в българското висше образование е да се смени моделът на цялостен държавен контрол с модел на академична автономия и институционално самоуправление. Те обаче трябва да бъдат съчетани с отговорност на държавата за инвестиране и интерес към компетенциите на обучаваните специалисти. Могат да се отбележат няколко важни направления.
Първото е качеството на обучението. Второто е разширяване на достъпа до висше образование. Третото е постигане на ефективност в системата за управление на висшето образование.
Работата в тези направления зависи от много вътрешни и външни обществено-икономически фактори. Наложи се ново разбиране за качеството на обучение. Главното е да се съобразяват потребностите и въз основа на тях да се изграждат виждания за постигането му. Потребностите вече имат не само обществен, но и индивидуален характер.
Качеството на образованието вече следва да се разбира не само като съответствие на потребностите на обществото, но и като гъвкавост на адаптиране към променящите се условия и тенденции.
Обществените промени не бива да изпреварват образователните
Защото, ако това стане, специалистите с висше образование ще имат компетенции, които не отговарят на икономическите потребности.
Счита се, че университетите осъзнават това, но все още работодателите не са привлечени достатъчно в разработването на учебните планове и програми. Университетите според мен е необходимо да проявяват по-голяма предприемчивост. В правилниците за дейността им следва да се въведат основни положения, които да регулират тези взаимоотношения. Необходимо е студентите да се обучават така, че да реагират адекватно на динамиката на пазара, а това може да стане най-добре с провеждане на повече практически занятия. Този процес не е едностранен. Опитът ни показва, че индикатор за съвместна работа е икономическото и организационно състояние на предприятията. В условията на криза малко са предприятията, които могат да се ангажират с такова сътрудничество.
Друг важен фактор е сътрудничеството между университетите. Считам, че подходящи са интегрираните образователни проекти. Вместо да се правят разходи за изграждане на преподаватели в конкретни научни области и съответни компетенции, което е много продължителен период, е по-подходящо
да бъдат привлечени преподаватели от университети - партньори
Така бързо може да се реагира на пазара и да се въвежда съответно обучение. За съжаление все още като че ли университетите много ревностно пазят завоюваните ниши на обучение и като че ли са със "затворени" граници.
За да бъде постигнато адекватно на обществените потребности качество на обучение е много важно да бъде провеждан също така качествен контрол. Не бива да се допуска сегашните икономически условия да влияят негативно върху качеството на знанията на студентите. В никакъв случай не трябва да се допуска да се приемат понижени критерии за знанията.
Мобилността на преподавателите в редица случаи се приема като че ли с негативен оттенък на дейността им. Възниква парадоксът, че може да има мобилност между университетите в европейските държави, а не може да има мобилност в самите държави, конкретно в нашата страна.
Автономността се изразява и в това, че университетите могат да избират най-способните преподаватели, което става въз основа на възприетите в тях критерии. Това е един от пътищата за поддържане на високо качество на обучение. Естествено този процес трябва да бъде в границите на разумното, в границите на човешките възможности.
Гаранция за качеството на образованието са компетенциите на преподавателите. Те трябва да бъдат придобити само на основание на законови разпоредби. Самотитулуването и самодейното обявяване за “специалисти по...” трябва да бъде изкоренено. Съответствието на научните специалности на преподавателите и учебните дисциплини е най-важното условие за възлагане на обучение и очакване на съответно качество. На сегашния етап има отклонения от това съответствие и се установяват редица случаи, когато инициативността надделява над законите.
Качеството на образованието зависи особено силно от структурата и съотношението между лекционните и практически форми. Известни ни са университети, които от икономически съображения, въвеждат предимно лекционните форми и пренебрегват практическите. Това влияе силно отрицателно, а и световните тенденции в образованието са ги отрекли.
Подходът в преподаването в никакъв случай не бива да се свежда до знания на факти и да се търси заучаване на ограничени данни, които да бъдат възпроизвеждани. Ролята на студентите в тези случаи е пасивна. Считаме за подходящо ситуационното обучение, обучението на търсене на решения и възпроизвеждането им. Студентите трябва да бъдат поставяни в условията на провеждащи експеримент. Тази форма е най-интересната и най-полезната, тъй като не се получават готови знания, а се търсят нови. На противниците на тази идея можем да докажем, че такъв подход може да се прилага при всякаква област на обучение.
Нормативната уредба трябва да е основание и същевременно инструмент за постигане на качество на образованието. Смятам, че е неотложно разработването на нов закон за висшето образование. С него може да се синхронизира законът за развитие на академичния състав. Всяко начинание си има поддръжници и противници, но именно в противопоставянето се появяват нови и мъдри решения.
Пазарът на идеи не бива да се ограничава, а да се разширява
В никакъв случай не следва да се приема, че лицата, заемащи позиции в управлението на всякакви нива, са най-способни и само те могат да родят полезни за обществото решения. Такова схващане води до порой от отхвърляни идеи, които в последствие се преоткриват. Необходимо е уважение към всякакви предложения, тъй като в една или друга степен те са били обект на осмисляне и дори на творчество.
Има редица преподаватели, които смятат, че трябва да се разработи типология на изграждане на знанията във висшето образование. Без да се отхвърля идеята, възникват редица формални, но същевременно значими препятствия. Най-значимото е, че не могат да бъдат обхванати всички области на висшето образование.
Световният опит показва, че дори с въвеждане на стандарти в образованието не може да се постигне уеднаквяване на водещи методики и средства за постигането им. Действително се регламентират границите на учебните дисциплини и основните им акценти, но това пък води до ограничения в осъвременяване на учебния материал, тъй като стандартите закъсняват спрямо развитието на знанията.
1.
анонимен -
тест
03.11.2010 22:01
03.11.2010 22:01
тест за цензура
цитирай
2.
анонимен -
тогава
03.11.2010 22:02
03.11.2010 22:02
Тогава няма коментар, защото има цензура!!!!!!
цитирай
3.
анонимен -
кое е??
03.11.2010 22:09
03.11.2010 22:09
"Реформата във висшето образование е немислима без приемането на нов Закон за висшето образование, който да бъде синхронизиран със Закона за развитие на академичния състав." Кое е първичното? ЗВО или ЗРАС. ЗРАС е некадърно направен. Какво значи Професор???? Пеподавател нали? А какво значи доцент??? Нема такова животно у запада. Вива академия, Вива професоре - Асистентите и доцентите да мратъ!!!!???? Мисълта Санчо!! Мисълта.
цитирай
4.
анонимен -
незабавно
03.11.2010 22:12
03.11.2010 22:12
"Коментарът ви бе изпратен успешно.
За да бъде показан, трябва авторът на блога да го одобри." За съжаление е така. Тъпа история. Пасете колкото си щете. "атака" много си зле майна.
цитирайЗа да бъде показан, трябва авторът на блога да го одобри." За съжаление е така. Тъпа история. Пасете колкото си щете. "атака" много си зле майна.
Търсене
