5.11.2010г.

• 1
• 2

 

• 
• 

Приватизацията направи богати Иван Костов и избрани
от него хора от СДС

Днес, 13 години след старта на голямата приватизация, Иван Костов разказва една приказка, която няма нищо общо с действителността. Той твърди, че е раздал за дребни пари държавните предприятия, заради членството ни в ЕС и приемането ни в НАТО. Истината е, че нито ЕС, нито НАТО са поставяли пред правителствата на СДС и пред Мавъра условие да харизват държавната собственост. От тях се искаше да започнат прозрачна приватизация на действителната стойност на активите. Просто на Костов много му се искаше да направи богати хората от своя кръг. Те обаче му отговориха с "грозна неблагодарност", по неговите думи, като забравиха, че той раздаде на активисти на СДС работещи предприятия. А най-добрите - на себе си.
През 1998 г. - година след старта на раздържавяването, схемите за приватизация вече са разработени до съвършенство. Най-често цената, на която се продават активите, е между 20% и 40% от действителната им стойност. Обяснението е, че те се вадят за продан на балансова стойност, защото, видите ли, капиталистите в България нямали пари. Предприемачите обаче не вадят парите от джоба си, а ги вземат на кредит - неофициално на банките е разпоредено да дават заеми за раздържавяване на определени РМД-та и лица.
Много са малко дружествата, които са продадени на пазарна стойност. Най-често те се раздържавяват на 30% до 60% от 100-процентова оценка на активите им. Има и такива, които са изтъргувани в пъти под нея. Някои от тях, източени и разграбени, изчезват от икономическата карта на България. Други продължават да работят, но всичко, което притежават, е прехвърлено в РМД-ата, които са ги купили.
В резултат на този пладнешки грабеж страната ни се отзовава със структура на националното стопанство, която е подобна на бананова република. Затова световната криза удари толкова силно нашата икономика - тя е предимно консуматорска, защото е най-висок процентът на услугите и търговията. Няма солидно производство, земеделието ни е унищожено.
Приватизацията направи Иван Костов и верните му хора от СДС богати. Мавъра продаде на безценица водещи български предприятия на РМД-та, създадени от директори на държавните фирми и сини активисти. Обещаните от Мавъра големи външни инвеститори така и не дойдоха. Причината е очевидна, макар и недоказана в съда - искаха им се такива комисиони и рушвети, че те се отказваха да купуват у нас. Онези, които бяха съгласни, имаха други мотиви да приемат. Целта им бе да стъпят на българска земя и да сложат ръка на избрани от тях дружества. С подобна цел участваха в раздържавяването например турските бизнесмени.
В началото на 1998 г. вече е приключила генералната репетиция от 1997 г. как се приватизират от свои хора българските държавни предприятия. Иван Костов и правителството му са разработили до съвършенство механизмите за разграбването на общонародната собственост. Схемите са прости, но пък ефективни.

РМД-ата източват държавните фирми и ги купуват с техните пари

Каквото и да обяснява Иван Костов за РМД-ата - че са начин работниците да получат справедлив дял в държавните предприятия, целта им е напълно бандитска. Най-често инициаторите за създаването им са директорите на фирмите, които малко по-рано са назначени от съответния СДС-министър. Те влизат в дружествата, оглеждат се къде какви пари има, в кои банки се намира, колко готова продукция и суровини има и какви са недвижимите им имоти. След това директорът събира назначените от него заместници, привличат по някой друг синдикалист, за да му затворят устата и правят РМД. Паралелно с него регистрират дружество с близко име, където директорът също играе, но пък няма и един работник, а само местни активисти на СДС. Когато всичко е измислено и подредено, се преминава към втората фаза - приватизацията на държавното предприятие. Тя обаче съвсем не се прави стихийно, а по точно определени схеми.
Една от тях предвижда изваждане за продан на малки проценти от скъпите предприятия - между 20% и 30%, и продажбата им РМД или свой човек. Те източват сметките на фирмата и наличното в касите и се подготвят за покупката на контролните пакети. По-късно мажоритарния дял се продава на същия купувач на по-ниска цена, защото закона позволява да му се направи отстъпка. Парите за сделката всъщност са собственост на дружеството.
Втората схема е доразвита от 1997 г. Тя предвижда продажба на 51%-80% от дружеството на РМД. Паралелно с това малки части от дружеството се пускат в масовата приватизация. Мажоритарният собственик веднага вдига капитала двойно и тройно и превръща дяловете на дребните акционери в хартийки без стойност.
Третата схема започва с изваждането и продажбата на обособени части от някое конкурентоспособно предприятие. Най-често се продават парцели, магазини, съпътстващи производства и почивна база. Ако е атрактивна, земята се купува от представител на бъдещия приватизатор. След като цената на дружеството е намалена до желаното равнище, следва обявяване на "голяма" приватизация.
Има и случаи, в които предприятието нарочно се затваря, част от сградите и съоръженията му се разграбват, друга част се нарязват и продават за скрап. А земите под тях, ако са на атрактивно място, се търгуват на свободния пазар.

Фирмите се продават на между 2 и 8 пъти
по-ниска цена
Набелязаните за приватизация дружества през 1998 г. задължително са "оценявани" от избрани от министрите на Иван Костов фирми. Най-често оценката е близка до балансовата стойност. Не са рядкост случаите, когато предприятията се вадят за раздържавяване директно по цените, вписани в счетоводните им баланси. Тъй като много от предприятията вече са с изплатила се през амортизационните отчисления техника, цената на активите им е много ниска. Но и това се вижда много на Мавъра, защото той разпорежда на хората си да прилагат изпитаната от предишната година концепция: 10% от без друго занижената цена се плащат при сделката, а за останалите 90% се предлагат всевъзможни схеми за разсрочване и гратисни период.
Днес е трудно да се каже каква е била пазарната стойност на тези предприятия, защото по-голямата част от информацията е затрита. Но пък не е трудно да се изчисли колко струват 100% от дружествата, като се има предвид за колко са продадени проценти от тях. Сметките сочат, че повечето компании са изтъргувани от 2 до 8 пъти на по-ниска цена от и без друго занижената.
Другият голям проблем е, че няма как да се провери дали са издължени до стотинка разсрочените за между 5 и 10 години вноски. Всеки опит да се погледне в архивите на следприватизационния контрол само допреди една година завършваше с формулировката "това е търговска тайна, медиите нямат право на достъп до тези данни".

Държавата да разрови сделките на Мавъра и да го даде на съд

Трудно е също така да се провери колко от купувачите са изпълнили ангажиментите си за инвестиции в дружествата. Дванадесет години след приватизацията на държавните фирми - от 1998 г. до днес, цялата документация е или унищожена, или в архивите. Нужен е огромен човешки ресурс, за да се изрови автентична информация за това. Според представители на следприватизационни контрол, представителите на двойната - НДСВ и ДПС, и на тройната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС, нарочно са пропускали сроковете за завеждане на дела или за обжалване при изгубени съдебни спорове за дължими суми. В резултат на това давностните срокове са изтичали и задълженията са се погасявали с годините.
В други случаи са започвали нескончаеми съдебни спорове - дължи ли или не и колко точно трябва да плати този или онзи купувач на държавна фирма. Не рядко те са завършвали в полза на приватизатора, в резултат на което Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол не само че не е получавала и стотинка, но е плащала и съдебните разноски.
Има случаи, за които вече няма шанс държавата да защити интереса си. Но съществуват и такива, при които все още може да се приберат парите. Ако правителството се разрови, за много от компаниите може да открие неизпълнение на договорите, които да му позволят да развали сделките. За да стане това обаче, трябва да се ревизира целият приватизационен процес и особено на онази част от раздържавяването, което е направена от Иван Костов. А Мавъра - да бъде даден на съд. Българските закони задължават представителите на държавата да се отнасят към собствеността й "с грижата на добър стопанин".