Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2010 13:56 - В битката при Сливница България доказва правото си на обединение
Автор: ataka Категория: Политика   
Прочетен: 2794 Коментари: 0 Гласове:
0



5.11.2010г. Армията, командвана от капитани, печели смайваща победа срещу нашествениците

На днешния ден, 5 ноември, преди 125 години започва битката при Сливница - една от най-героичните битки в историята на България, завършила два дни по-късно с победа и решила изхода от Сръбско-българската война.

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българската война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година. Това сражение в тази "война на капитаните" продължава само три дни, но е решаващо за защитата на делото на Съединението и териториалната цялост на България.
Разработен план при евентуална война със Сърбия към октомври 1885 г. не съществува. И едва когато става ясно, че войната между двете страни е неизбежна, на майор Аврам Гуджев - командващ Западния отряд (преобразуван на 29 октомври в корпус) е заповядано да отдели войски за покриване на сръбската граница. За основен елемент на отбраната е определена Сливнишката позиция, която прегражда направлението на главния удар на неприятеля.
Капитан Рачо Петров - началник-щаба на армията, определя нейното разположение първоначално само по карта. Решено е на височините западно от Сливница да бъде изградена позиция за отряд от около 15 000 - 20 000 човека. Лично главнокомандващият княз Александър І Батенберг на място одобрява инженерното оборудване. Войскови части, местно население и дори доброволци от италианските работници, строящи ж.п. линията Цариброд - Вакарел,

трескаво строят
укрепления ден и нощ

Позицията е разделена най-общо на три участъка: десен - от височината Леща до шосето Драгоман-Сливница; централен - от шосето до с. Алдомировци; и ляв - от Алдомировци до с. Братушково. Дължината й по права линия е около 20 км. Защищава се от 20 пехотни дружини, 5 ескадрона и 8 батареи, общо към 18 000 човека с 40 оръдия. На десния участък под командването на ротмистър Анастас Бендерев са 7 дружини и 2 батареи, в центъра капитан Андрей Блъсков командва 4 дружини и 2 батареи, а на левия са 6 дружини, две батареи и 2 ескадрона под командването на капитан Михаил Савов. Останалото е в резерв.
Като има предвид превъзходството на противника, на 4 ноември Военният съвет взема решение Сливнишката позиция да се отбранява упорито, като по-активна роля се възлага само на десния участък, който, като по-издаден, следва да атакува пред предния край на позицията, за да се облекчи отбраната на центъра и левия участък.
От своя страна в направлението на своя главен удар сръбското командване разчита на силите и средствата на Нишавската армия. В нейният състав са четири дивизии, конна бригада, два полка втори призив и други части с обща численост около 44 000 човека. На 5 ноември сутринта сръбското командване решава да започне атаката, въпреки че не всички сръбски части са успели да излязат на изходни позиции. Но преди да приведе решението си в изпълнение,

Нишавската армия
внезапно е нападната

Боят започва отрядът, командван от капитан Кръстьо Бахчеванов, който прикрива фланга на десния участък. Срещу него в студената ноемврийска мъгла настъпва конната бригада на неприятеля, или поне така се струва на капитана. Всъщност една от сложните маневри по прегрупирането й е схваната от българския командир като настъпление. Така или иначе той не се поколебава. Начело на войниците си се втурва в щикова атака и, неочаквано появили се от мъглата, те с вик "ура" се нахвърлят върху стъписания противник, който побягва. До обяд склоновете на хребета Чепън са очистени от сръбски войници и Бахчеванов се прибира на височината Леща. Заедно с това, ротмистър Бендерев, още щом вижда атаката на своя най-десен край, незабавно решава да я подкрепи, и също тръгва в насрещен удар срещу приближаващата се Дунавска дивизия. Изненаданият противник и тук не издържа и започва да се оттегля. Бендерев овладява издигащата се пред фронта на участъка височина Мека цръв и към обяд, след като оставя на нея бойно охранение, се връща на позицията. Следобед сърбите си я възвръщат , но никак не се решават да продължат.
Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро

сръбските части са
принудени да отстъпят

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон, и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - "На нож", като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ataka
Категория: Политика
Прочетен: 1295364
Постинги: 162
Коментари: 388
Гласове: 104
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031