25.11.2010

• 

Преди повече от седмица, при среща с акад. Никола Съботинов, Волен Сидеров заяви, че АТАКА ще се бори за запазването на БАН. Държавата трябва да възлага поръчки и проекти от национално значение на Академията, да я впрегне да работи за икономическите, културни, социални приоритети на правителствата, да оползотвори нейния голям капацитет в областта на военните технологии, на новите био и енергийни направления, обясни лидерът на националистите.
И едва тогава, ако БАН не се справя с поставените задачи, държавата може да се изказва дали една институция, основана 10 години преди Освобождението от турско робство, на която някои от най-блестящите строители на съвременна България, например Иван Гешов, са дарявали имотите си, трябва да се закрива или не. И какво право има даден кабинет да се разпорежда и да присвоява имотите на една автономна институция.
Вчера министър-председателят Борисов на свой ред заяви, че "докато ГЕРБ е на власт, никой друг няма да се разпорежда с имотите на БАН освен БАН." Това бе отговорът на премиера на разпространеното ден преди това открито писмо на БАН до парламента, в което се задават 5 въпроса:
1. Вярно ли е, че на министър-председателя е представен списък с най-скъпите и апетитни държавни имоти в България, с които да се гарантират дългосрочни кредитни линии от чужбина, в който списък влизат и имоти на БАН?
2. Защо г-н Симеон Дянков, преди да стане министър, публично заяви намерение да закрие и разпродаде БАН? И как е оценил имотите на Академията на 250 млн. щатски долара?(Само имотите й на 4-ти км в София струват 2 милиарда лв. - б.м.)
3. Вярно ли е, че са водени неофициални разговори с кметове за публично-частно партньорство след постъпване на определени имоти на БАН в патримониума на държавата с цел бързата им разпродажба?
4. Вярно ли е, че има конкретни разработки от съветници в МС, МОМН и Министерството на финансите за приватизация на 7 конкретни института на БАН заедно с техните сгради и интелектуална собственост?
5. Ще предложи ли Министерският съвет национализация на собствеността на БАН и ще допусне ли Народното събрание подготвяната национализация?
И просветният министър Сергей Игнатов на свой ред отговори на писмото с възклицанието: "О, Боже! Толкова бабешки звучат тези слухове! Мога само да се изсмея и да кажа, че тези, които ги разпространяват, още не са доживели до времето на Априлския пленум от 56-та."
Честно казано, аз не зная какво точно е решил Априлският пленум от 1956 г. Помня, че беше нещо срещу Сталин и че по това време в България бе въведена средновековната каста "Активни борци срещу фашизма и капитализма" (АБПФК), на която се даваха вулгарни привилегии. Например имаше закон, по който децата на АБПФК можеха да постъпват в университетите дори и с двойки от приемния изпит. През 80-те години привилегиите на АБПФК станаха наследствени.
Министър Сергей Игнатов явно обаче знае какво точно е решил Априлският пленум и трябваше да ни припомни как то се връзва с дебата за съдбата на БАН.
Колкото до "бабешките слухове", те май не са ни бабешки, ни слухове. Защото много преди БАН да изпрати онзиденшното си открито писмо до парламента, още през февруари т.г. стана ясно, че веригата хипермаркети "Кауфланд" е изпратила писмено запитване до БАН кога може да купи една от сградите на академията на ул "Шипченски проход" 67 в столицата. ("Медиапул", 8 февруари т.г.). Някой е казал на "Кауфланд", че тази 6 етажна сграда, в която функционират лаборатории, ще се продава.
От изявленията на министър Игнатов и вицепремиера Симеон Дянков през последните месеци на тема "БАН" ние разбрахме, че институтите на академията ще минат към университетите, което, както и да го въртиш и сучеш, си е ликвидация на БАН. Това беше визията на ГЕРБ поне до вчера. И не само ще минат към ВУЗ-овете, ами там ще бъдат заставени да се самоиздържат чрез привличане на финансиране от частния бизнес под формата на проекти. Значи, дадена частна фирма иска институтът да й направи някаква научна разработка, възлага проект, учените го правят и си получават парите. Като имам предвид, че едрият бизнес на българска територия е чужд, а българският частен бизнес е на нивото на т.нар. малки и средни предприятия - производство на опаковки за вносни продукти и бутилиране на напитки, представям си каква висока научна стойност ще имат проектите, възложени от частния български бизнес. Така, според министър Дянков, академичните институти ще трябва да покрият изискването да произвеждат видим икономически ефект под формата на реален, продаваем пазарен продукт.
Тук у мен напира еретичният въпрос кой досега издържаше и продължава да издържа българската египтология? Кой бизнесмен досега плащаше на българските египтолози и за какво? Доколкото ми е известно, нито един от тях не е открил ни пирамида, ни мумия, ни празна фараонска гробница, ни поне късче папирус, колкото да не е без хич. Какъв продукт произведоха те, на кого го продадоха и за колко? Или срещу какво? Понеже, чувам, че някои от тях имали даже дисертации, но в Интернет не мога да открия ни техни трудове, ни публикации, ни даже автореферат. Темите на дисертациите им са строго пазена държавна тайна, вероятно защото не са за показване. Което дава отговор на въпроса защо българската египтология изпитва такава ненавист към ВАК (комисията, която оценява дисертабилността на трудовете, представени от амбицирани за научни степени кандидати) и към централното ръководство на БАН.
Той, Платон, неслучайно е сложил на входа на своята Академия предупреждението "Да не влиза незнаещият геометрия!" И тя функционирала 800 години без някой да посмее да я "реформира".
Щото да работиш египтология в България е като да произвеждаш течен азот в Антарктида. В страната няма древноегипетски обекти, които да бъдат изследвани. Възпитаниците на египтолозите просто няма как да се реализират на българския пазар на труда, а това е едно от изискванията, които кабинетът на ГЕРБ поставя пред останалите български университети. Казвам "останалите", защото това изискване явно няма да важи за странния неолиберален израстък, наречен "Нов български университет" (НБУ).
Вчера министър Игнатов ни уведоми също какви пари има в банковите сметки на БАН. Което предизвиква друг еретичен въпрос - кога ще чуем колко пари има в сметките на НБУ? Аз лично от години се мъча да получа някаква информацийка кой финансира НБУ и все удрям на камък.
Иначе първият, който поиска закриване на БАН под формата на разтърсваща "реформа" беше Ахмед Доган след среща със "сливенски (!?) интелектуалци" на 24 май 2009 г. Тогава ние в "Атака" писахме "Догановият сит търбух все тъй за наука глух". Дръндарското парвеню излезе със същия мотив - БАН му се струваше недостатъчно "ефективна" в управлението на иначе хубавите си имоти, от които на тройната коалиция й течаха лигите. През 2008 г. Даниел Вълчев и "консултантът" Андрей Райчев бяха изготвили даже законопроект, който да осъществи мечтата на Доган (Виж "Дани Царедвореца прави последни опити да ликвидира науката в България" във в. "Атака"). Тогава далаверата се разсъхна заради изборите и мечтата на Доган увехна.
Разбираме, че сега министър Игнатов готви свой законопроект за БАН. Много силно се надяваме, че той няма да има нищо общо със законопроекта на неговия предшественик.