Четвъртък, 2 Декември 2010г. Автор: Емилия Антова       - Г-н Николов, защо, след като не за първи път АТАКА отбелязва годишнината от срамния Ньойски договор, този път на границата бяха спрени автобусите на националистите?
- Миналата година АТАКА влезе в Босилеград някак си ненадейно и не бяха подготвени да реагират. Но после изпаднаха в шок. Не забравяйте, че Сърбия живее със страховете и опасенията от миналото си. Тя един век се старае да изтласка българите от Западните покрайнини, да ги асимилира и сърбизира, да създаде непоносими условия за живот.... И изведнъж АТАКА тръгва с 11 автобуса хора, за да демонстрира подкрепа на нашите искания за спазване на правата и свободите, които гарантират нашата национална идентичност и създават нормални условия за живот! Това разрушава цялата им концепция и те реагират по начина, по който винаги са реагирали - със сила! Не забравяйте, че в началото на ноември депутатът от Сръбската радикална партия (СРП) Драган Стеванович от трибуната на Скупщината отправи призив към сръбското правителство да "реши проблема с пет души, за да могат останалите да живеят нормално". Добре, щом сме само пет души, защо ни придават такова голямо значение?
През нощта на 26 срещу 27 ноември в Босилеград подставени хулигани и осъдени лица изписаха графити на СРП и на сутринта градът осъмна с един автобус полиция, която буквално затвори границата, за да не влязат автобусите на АТАКА. Оправданието е, че са взели мерки за сигурност, за да не се стигне до сблъсък между сръбските радикали и привържениците на АТАКА?! Те не искат да приемат, че спазването на нашите права и решаването на нашите проблеми най-много работи за членството им в Евросъюза. И че в Европа не можеш да влезнеш с окупаторските методи на управление от началото на миналия век, с полицейски кордони на границата, с преследване и контролиране на граждани и политици и пр. Тяхното поведение е поведение на крадец, който живее с нечиста съвест и страх да не му вземат откраднатото. От тия позиции диалогът е невъзможен. Сърбия в момента проиграва последните си шансове да създаде едно демократично, гражданско и мултикултурно общество и работи за създаване на етнически чисто сръбско общество. Ние им предлагаме диалог, а те ни изпращат автобуси с полиция...
- Имаше ли някакви настроения в Босилеград преди 27 ноември? Драголюб Иванчов съобщи, че кметът е заплашвал хората да не излизат на митинга и е говорил, че дори ще се стигне до война.
- Да, имало е такива агитации, сплашвания на гражданите, пускани са слухове, че тоя ден ще ни арестуват, след това графитите на радикалите, масираното полицейско присъствие, скандала с недопускането на автобусите - всичко това вдигна напрежението и хората се изплашиха. Този страх, този инстинкт за оцеляване те го носят в себе си - в последните 600 г., те само 41 г. са живели в свободна България от 1878 до 1919 и трябва да ни разберете..
- Как оценявате поведението на Сидеров и АТАКА в деня, когато беше спретната провокацията на сръбските власти?
- Оценявам го като премерено. В такава нагорещена ситуация прави чест на г-н Сидеров и АТАКА, че запазиха спокойствие и не се стигна до сблъсък със сръбската полиция, което щеше да оправдае сърбите и да изложи българската страна. Все пак аз мисля, че сръбската страна си вкара автогол и така даде много повече гласност на нашите проблеми, отколкото ако бяхте дошли заедно с нас да отбележим трагичната годишнина.
- Знаете ли, че само АТАКА се обяви против влизането на Сърбия в ЕС, докато не се поемат ангажименти, свързани с българското малцинство?
- Да, ние внимателно следим всичко, което става в България. Ние също протестирахме пред Народното събрание, българското общество и медиите бяха на наша страна. Безрезервната подкрепа на България за членството на Сърбия в ЕС, при положение че никой не е поискал такава подкрепа, беше прибързана и необмислена. Тя вероятно произлиза от българските сантименти, от панславистките, "братските" и тем подобни български слабости към Сърбия и сърбите като близки по език и култура. В това няма нищо лошо, но трябва да има приемственост и от сръбска страна. В крайна сметка неморално и лицемерно е да даваш подкрепа за членство на една съседна страна, с която имаш спорове, която потиска твоите сънародници, която те разглежда като враг и води антибългарска кампания. И която в крайна сметка не споделя европейските ценности.
- Не се ли компрометира Сърбия с подобно поведение пред Европа?
- Да, така е, но мисля че това не ги притеснява особено. Повечето сръбски политици не споделят европейските ценности и не работят за евроинтеграцията на Сърбия. Те все още са заети с решаването на националния си въпрос така, както повечето от тях го виждат. Друго, те са наясно, че ако Сърбия стане европейска, правова държава, огромна част от хората, които се намират на високи властови и бизнес позиции ще трябва да отговарят за произхода на капиталите, които произтичат от военната плячка. Много е трудно да се води нормален европейски диалог с такива политици.
- Какво е положението въобще в момента на българите в Западните покрайнини?
- Изключително лошо и сложно. Западните покрайнини са застрашени не само от обезбългаряване, но и от обезлюдяване. Нарушаването на човешките и малцинствените права застрашава националната им идентичност, а великосръбската колониална политика застрашава екзистенцията им. След разпадането на социализма в пазарните условия на стопанисване икономиката в Босилеград просто се срина, защото тя не беше печеливша и нямаше кой да плаща загубите й. Сръбските инвеститори не проявиха интерес да инвестират в стопанството ни, защото не сме печеливши, българските и сръбските държавници не успяха да отворят границата като предпоставка за нормално икономическо развитие на района. Тук си пролича всичкият фалш на "добросъседството" между двете държави. Инфраструктурата също не предразполага бизнеса. Пък и, както знаете, капиталите не идват в райони с политическо напрежение. Програмите за трансгранично и регионално сътрудничество по предприсъединителните фондове също не сработиха. Просто се превърнахме в черна точка на Балканите.
- Нужни ли ви бяха подаръците на АТАКА, които все пак стигнаха до вас?
- Да, разбира се. Микробусът ще ни направи много по-подвижни в нашата многостранна, високохуманна и патриотична дейност, а офис техниката ще подсили административния капацитет на КИЦ-а в Босилеград. Ние имахме вопиюща нужда от това, защото техниката ни беше доста изработена и застаряла. Използвам възможността да изразя още веднъж благодарността за дарението на АТАКА и на г-н Волен Сидеров.