Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2010 14:04 - Нека помним случилото се, за да не се налага да го преживеем отново........
Автор: ataka Категория: Политика   
Прочетен: 710 Коментари: 0 Гласове:
0



Турските нашественици прокудили хиляди извън родината   Понеделник, 2 Август 2010г. Автор: в. Атака       Колонизацията на българските земи започнала със заселване на османски маси

В цялата си политическа дейност в българските земи османската власт се ръководела преди всичко от стремежа да укрепи своето господство. Това ставало чрез поставяне на гарнизони в градовете и крепостите, както и чрез преселването на колонисти от Мала Азия и Източна Тракия. Същевременно една значителна част от българското население била избита или прокудена в чужбина. Наред с това вървяло преселването на българи в турска среда, както и обръщането на огромни християнски маси в исляма чрез масовите помохамеданчвания, кръвния данък (еничарството) и робството. За това продължаваме да четем в книгата на проф. Петър Петров "Съдбоносни векове за българската народност", откъси от която публикуваме.

Още в първите дни на османското нашествие в българските земи били докарани големи маси тюркски колонисти, заселени предимно в градовете и селищата по протежение на стратегическите пътища, а така също и по плодородните полета на Северна България, Тракия и Македония. Това заселване на османски маси обаче не било равномерно нито по време, нито по територия. Най-силно било то в годините до битката при Косово поле (1389 г.), поради което вълната на колонизацията засегнала онези територии, които вече били завладени - Източна Тракия, черноморската част на Северна (Пловдивска) Тракия, Североизточна България (Добруджа) и отчасти Беломорието. Териториите на бившите Търновско царство, Видинско царство и Кюстендилско деспотство, които загубили политическата си независимост по-късно, били засегнати от тази колонизация много по-слабо.
Преобладаващата част от тюркските заселници в българските земи били юруците. Това било пастирско население, организирано на полувоенна основа (в оджаци). Общият брой на юруците в целия Балкански полуостров през XVI в. не надхвърлял 40 000 семейства. Поради това съвсем естествено е, че през XVI в., когато османската колонизация от Мала Азия почти престанала, броят на мохамеданския елемент бил сравнително малък (при това не бива да се забравя, че в българските земи вече било извършено едно масово помохамеданчване и в числото на мохамеданите са включени всички приели исляма).
В началото на XVI в. най-компактни мохамедански маси. имало в Югоизточна Тракия - над 70%, и Източна България (Силистренски санджак) - 72%. В останалите санджаци броят на мохамеданите бил много малък в сравнение с християните: Паша - 27 %, Никопол - 22%, Кюстендил - 10,5%, София - 6%, Видин - 4,6%, Охрид - 2% и т. н. Общо на Балканския полуостров тюркският елемент не надвишавал 14 - 15%.
Отделни преселвания и размествания на тюркския елемент ставали и по-късно. Османската власт прибягнала до заселването сред българското население на татари, а след 1864 г. и на черкези. По този начин от около 1 774 884 мохамедани в Северна България, Тракия и Македония, в навечерието на Освобождението турците съставлявали малко повече от половината (975 584). Останалите мохамедани били българи, албанци, цигани, татари, черкези и евреи мохамедани. Общо броят на мохамеданите бил около 1/3 от цялото население в посочените области.

Преселниците причинили неизброими нещастия на българския народ.

Те отнемали най-хубавите земи от българското население, изтиквали го в планинските и неплодородни територии, заграбвали къщите му, отвличали добитъка му, често посягали на най-елементарните му права. Мохамеданската колонизация в българските земи била и проява на дискриминация по отношение на местното немохамеданско население.
С всички тези преселвания и демографски промени османските власти целели да си създадат опора и средство за потискане на освободителното движение на българите. Чрез това именно мохамеданско население били разпространявани ислямът, турският език и турският бит сред българското християнско население.
В светлината на тази политика може да бъде разбрано и съдържанието на едно изложение от 15 юни 1828 г., изпратено от властите в гр. Сер до великото везирство, с което се обосновавала нуждата от засилване на мохамеданския елемент в казата. Като посочвали малкия брой мохамедани в сравнение с останалата християнска рая и страхувайки се от непокорство, серските управници искат настаняването поне на 1000 души войници, които да се издържат от допълнително облагане на местното население и чието основно задължение щяло да бъде "защита на правата вяра".
Успоредно със заселването на чуждото население в българските земи

османската власт изтребвала християните или ги прогонвала от родните им огнища
Според корана "война за вяра" (джихад) се водела както срещу друговерците в други страни, така и против неверниците в собствената държава, когато те отказвали да се подчиняват. На практика това означавало, че всеки опит за въоръжена борба, за защита на най-елементарните свободи, за политическо освобождение трябвало да бъде смазан с най-голяма жестокост. Така се подхранвал религиозният фанатизъм, насаждало се чувство на религиозна ненавист, поради което и смазването на такива опити било съпроводено с най-големи жестокости и кръвопролития: мъжете убивали, жените и децата вземали в робство, страната опустошавали, имуществото заграбвали като военна плячка. И за да се спасят, много българи трябвало да приемат исляма или да се изселят в чужбина.
(Следва)


Тагове:   Отново,   нека,   налага,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ataka
Категория: Политика
Прочетен: 1295363
Постинги: 162
Коментари: 388
Гласове: 104
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031